451 м под морското равнище: в обятията на депресията

Понякога е трудно да обясниш на околните какво чувстваш. Ще перифразирам цитат на големия Рей Бредбъри: ”Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш.” Отнесен към депресията, той може да звучи така: ”Ако криеш депресията си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да промениш.”

Как започва всичко? Не знам. Не знам дали някой знае изобщо. Навсякъде е пълно с писани тривиалности. Тотална досада. Как се диагностицира? И сложно и просто, даже диагноза не е нужна. Чувстваш ли се във вакуум, от който не можеш да излезеш, губиш ли усещането за тук и сега, опитваш ли се ден след ден да мислиш с глава сякаш натъпкана с памук, значи си някъде там. В обятията на депресията. На 451 м под повърхността на водата, без въже и въздуха ти свършва. И не можеш да изплуваш. Опитваш се да говориш, но е като в кошмар, в който гласа ти е изчезнал.

Животът в депресия е поредица от крайности. Крайна веселост и възбуда и крайна апатия. Страх от изоставяне, поради което се потапяш в мълчание и не споделяш чернотата, която се събира отвътре. Защото понякога и най-близките не са готови да понесат товара на сринатата ти емоционалност. Наскоро попаднах на страхотна статия, която обобщава 11 навика на хората със скрита депресия, на английски може да я прочетете тук, а аз ще я преведа и ще я пусна като отделен пост, защото е полезна и може да помогне да открием по-рано човек с депресия около нас или… в нас.

451 м под морското равнище: в обятията на депресията 5.00/5 6 votes

451 м под морското равнище: в обятията на депресията was last modified: януари 19th, 2016 by dalia
Публикувано в "Отегчената домакиня". Постоянна връзка.

Вашият коментар