„Отегчената домакиня“, част 3: Самоирония

В третия си „юбилеен“ пост може и да поразсъждавам защо изобщо започвам този „блог“. Ако в реалния живот някой ми плесне титлата домакиня, ще ми се иска такъв да му отвъртя, че да забрави изобщо как се говори, не само че ми го е казал. Да, обаче е факт, че без да искам се превърнах точно в тази неандерталска порода. И ако си представите, че по цял ден пека курабийки с панделка на челото, значи сте на светлинни години далече от това, което се случва у нас. Вече трети ден злобно гледам прахосмукачката дали пък след толкова ползване не се е научила и сама да си върши работата, отпечатъците от мазните ръчички на двaмата питомника са навсякъде, миялната се задъхва, а в хладилника зее по-голяма празнина от тая в главата ми.

Затова грабвам лаптопа и започвам да се самоиронизирам, за да не почна пак да се самосъжалявам като в останалите… момент да сметна: около 345 дни. Та седя и разсъждавам, докато съседите изчукват и последните ми неврони (абсолютно буквално), а детето спи, геройски оцеляла след половин ден в яслата. И вече попила миризмите оттам, ама какво да се прави. Дребосъците поне след 3 месеца блъскане от всички страни, някак свикнаха и не се притесняват, поне насън. Майка им само още умува дали да не стегне куфара и да избяга с писъци.

И така да се върна на темата. Някъде между онлайн пазаруването и ежедневната приятелска психоанализа, стигнах до извода, че ми е необходим отдушник, който да комбинира емоционалните ми изблици и натрапчивото желание да се оплача на целия свят с необходимостта ми да редя думи. Така, че ще си ви тормозя, пък да чете който му е скучно и се чувства подобно :)

„Отегчената домакиня“, част 3: Самоирония 3.25/5 4 votes

„Отегчената домакиня“, част 3: Самоирония was last modified: декември 14th, 2015 by dalia
Публикувано в "Отегчената домакиня" с етикети . Постоянна връзка.

Вашият коментар