Тайнственият живот на отегчената домакиня, част 1: Защо аз, бе?

Част 1: Защо аз, бе?

Значи човек много трябва да внимава като си мечтае, особено жената :) За принца на белия кон. Защото в приказките никоя от кандидат принцесите не бърше дупета и сополи и не изпада в постродилна депресия. Нали? Едно ще ви кажа, най-лесния начин да изтриеш самоличността си е да родиш две деца и да им се отдадеш изцяло. Абсолютен парников памперсов ефект. След 5 г. доста приятелства са поувехнали, след като нямате възможност да ги поливате системно с бира или каквотобешетамдруготодетопиехме, а от кариерата ви е останал толкова блед спомен, че и топ гримьора на Планета няма да го върне към живот.

Нещо подобно си причиних и аз. Осъзнаването е доста болезнено, а връщането към някакъв „нормален“ ритъм все още ми се губи. Не само като нишката или кълбото на Ариадна, ами като целия скапан конец на света. Едва ли щях да повярвам, ако някой ми кажеше, че след няколко години буквално ще се моля за малко свободно време, а ходенето на кино ще е най-големия лукс. На два месеца веднъж горе долу 😀

Тук се сещам за един виц и колко пъти съм искала да се клонирам:

„- Мамо, всяко дете ли трябва да си има татко?
– Да, всяко дете си има татко.
– А защо в нашето семейство сме три деца, а тате е само един?“

Ей това е сичуейшъна. А мама е най-добрата машина за готвене, чистене, пазаруване, пране, гладене, подреждане, бърсане на сълзи и т.н. E, мечтите рядко са това, което са.

Тайнственият живот на отегчената домакиня, част 1: Защо аз, бе? 3.75/5 4 votes

Тайнственият живот на отегчената домакиня, част 1: Защо аз, бе? was last modified: декември 14th, 2015 by dalia
Публикувано в "Отегчената домакиня" с етикети . Постоянна връзка.

Вашият коментар